Повече информация и участие: тук.

Във връзка с ежегодното провеждане на „Празника на химията“ от Съюза на химиците в България в сътрудничество с Факултета по химия и фармация към СУ „Св. Климент Охридски“ и Федерацията на научно-техническите съюзи на 21-22 април 2023 г. учениците, желаещи да се включат в „Празника на химията“, ще имат възможност да участват в избрана от тях състезателна категория: постер, презентация или есе. Три са възрастовите групи за участие: първа възрастова група: 5-7 клас; втора възрастова група: 8-10 клас; трета възрастова група: 11-12 клас. Всеки ученик може да има едно индивидуално участие и едно участие в съавторство общо в трите категории (презентация, постер, есе).

Темите за избор за всички възрастови групи са:

1. Химия във всеки дъх. Човекът възприема околния свят посредством своите сетива – зрение, осезание, обоняние и слух. Сред тях светът на миризмите заема особено място. Той е изграден върху обмяната на летливи вещества и асоциирането им с конкретни обекти от нашето обкръжение. В съзнанието на всеки изникват мигновено спомени за аромата на любими храни, красиви цветя, изискани парфюми или за дъха, който усеща след дъжд. Но как молекулните структури се “трансформират” в нервни сигнали и остават в нашата памет? Това оставяме да откриете вие! Намерете, проучете и представете химическите субстанции, които са отговорни за конкретна приятна или неприятна миризма!
2. Химия на отровите. Преди 108 години по бойните полета на Първата световна война са използвани първите бойни отровни вещества. Този момент в човешката история е своеобразен финал на един многовековен процес – изучаването и усвояването от химията и биохимията на токсичните субстанции. В дълбока древност хората са забелязали, че редица растения и животни са надарени с естествени оръжия, които им служат за нападение или като средство за защита. Тези природни „дарове“ са усвоени от човека бързо – първоначално за лов, а по-късно и при разрешаване на дворцови интриги и премахване на неудобни политически опоненти. Сред майсторите на това тъмно “изкуство” се нареждат такива известни имена като Митридат, Локуста, Родриго Борджия и Катерина Медичи. Още през 16 век към отровите е погледнато и от друг ъгъл! Великият учен и реформатор Парацелз постулира че “дозата прави отровата“ и опитва да лекува редица заболявания с малки дози вещества, считани до този момент за токсични. В наши дни змийската и пчелната отрова са изходна суровина за редица фармацевтични препарати. Намерете, проучете и представете естествени или изкуствено получени химически субстанции, които се използват като отрова!
3. Бележити български химици. Мария Кюри, Йонс Берцелиус, Александър Бутлеров, Аугуст Кекуле, Дмитрий Менделеев, Якоб Хендрик Вант-Хоф и още много други известни химици – редом с тези велики учени стоят гордо и редица бележити български химици, които са извоювали славата си със своите открития и постижения. Намерете, проучете и представете живота и делото на бележит български химик!