Скъпи колеги, ученици и гости,

Днес имам удоволствието да открия една изложба, която няма да ви остави безразлични – експозиция, провокираща мисълта, емоцията и съзнанието ни. Представям ви самостоятелната изложба на Анастас Анастасов - ученик от 12 г клас; спец. „Пространствен дизайн”.  Озаглавена е „Тялото на душата“ и е част от проекта „Учениците”  на НГПИ „Свети Лука“ – София.

Анастас е млад автор, който все още е в началото на своя творчески път, но дори в тази крехка възраст демонстрира ярка индивидуалност, задълбочено мислене и силно изразена лична позиция. В настоящата експозиция са представени единадесет широкоформатни творби, изпълнени в комбинирана техника и материали, сред които:  въглен, тънкописци, акрил, гваш, маркери, цветни моливи, графити спрейове и др. Размерите на платната варират от 50х140 до 70х200 см, като работите разкриват уверено техническо владеене, пластичен усет и смелост в изразяването. Художественият език на Анастас е хибриден, на границата между графичната експресия и живописната енергия, където светлина и мрак, тяло и машина, душа и образ се преплитат в сложни и метафорични форми. Работите му излъчват едновременно суровост и уязвимост, конфронтация и копнеж. Фигурите в композициите са фрагментирани, трансформирани, понякога почти нечовешки – кибернетични тела, в които анатомията на плътта се заменя с механизми, тръби, метал и проводници. Но именно чрез тази деформация той достига до нещо по-дълбоко – до душевната същност на човека.

В изказването си, Анастас споделя:
„Светът около нас прогресира със скорост, по-висока отколкото ние самите сме способни да се адаптираме... Бавно забравяме как да сме себе си, и тялото на душата ни бързо и незабелязано се изменя.“

Тези думи ни отвеждат към сърцевината на неговия художествен проект – търсене на автентичност и съпротива срещу обезличаването в съвременния свят. Анастас е едновременно наблюдател и участник в този процес на разпадане, който обаче не завършва в отчаяние, а в стремеж към светлина – към „пролука в мрака“, както сам казва. Изкуството му не е бягство, а средство за разбиране, съхранение и преоткриване на човешкото.

Неговата изложба не просто показва резултати от художествени търсения, а представлява цялостна визуална философия, разгръщаща се в картини, които са едновременно дистопични и хуманни, болезнени и освободаващи, като огледала на вътрешни състояния и социални процеси. Убедена съм, че всеки, който застане пред тези образи, ще усети честността, тревогата, таланта и зрелостта, с които са създадени. Те говорят за време, в което човекът търси себе си сред дигиталното, сред шума, тишината, сред хаоса – и открива, че най-важното му оръжие остава изкуството.

Поздравления, Анастас, за вдъхновяващото творческо пътуване, което споделяш с нас чрез тази изложба. Твоята смелост, естетическа последователност и независимост в изразяването са впечатляващи.
Благодаря ти за дълбокия поглед, за езика, който си изградил, и за посланията, които отправяш чрез формата и материята. В трудна и интензивна година, ти успя да запазиш своята посока и да реализираш една силна самостоятелна изложба. Бъди верен на себе си и продължавай!

Текст: Ивелина Симеонова
Снимки: Мирослав Жеков