Вдъхновение, идея, осмисляне, материализиране – етапи, съпътстващи създаването на всяко едно произведение на изкуството В полето на изящната графика реализирането е „подчинено“ на дълъг технологичен процес, което създава особена дистанция във времевата координатна система на автора и неговия път от „първичната“, „чиста“ идея, нейната енергия и крайния резултат. Тъкмо в този пространствено-времеви континуум се случва (или не) магията на графичното изкуство. Процесът на запечатване/вграждане на образа в матрицата и впоследствие изваждането му наяве върху ръчната хартия изискват особена творческа и мисловна настройка. ГРАФИКАТА не търпи аматьорско или любителско отношение както от страна на автора, така и от страна на публиката. Това неизбежно я прави нетвърде популярна и лесносмилаема, особено в днешно време. Всеки художник, докоснал се до нея, се сблъсква с „огледалото“, което безмилостно „отразява“ и „запечатва“. В излoжбата са представени творби от два цикъла – „Проникване – Моите къщи“ и „Крадец на гласове – портрет на един приятел“. Взаимно допълващи се, двете серии са естествено надграждане на досегашното ми развитие като автор. „Проникване – Моите къщи“ отразява прехода от пребиваването ми във Венеция и завръщането ми в София. Дълбоко интимно, това е „отпечатък“ на натрупани емоции и преживявания, „смлени“ във времето и умишлено изпразнени от човешко присъствие, което „невидимо“ е закодирано в матрицата. Самотните къщи са одухотворени от преживяванията на техните минали/бъдещи обитатели, които са оставили/ще оставят следи. В тези матрици съм се опитал да „запечатам“ невидимия момент на опразване – своеобразен вакуум, метафора за НИЩОТО, с което всеки от нас се е срещал или предстои да се срещне. Неизбежно е маркирана и меланхолията на Венеция. Работите от този цикъл са изпълнени в техниките офорт, акватинта, суха игла, бюрен. В „Крадец на гласове – портрет на един приятел“, обратно на предходния цикъл, графиките са изпълнени с човешките образи на „души“, които съм допуснал в себе си, и отразяват последните десетина години от моето битие. Във времето взаимното преживяване между хората оставя следа така, както дъждът, вятърът и влагата оставят следи върху стените на къщите. Проникването в истинското общуване е дълбоко и съкровено, както е и в дълбокия печат в графиката – трудно, почти невъзможно за полиране/заличаване. И в двете серии използвам пробиви и надиране с бормашина, които създават дупки и остри, живи линии в печатната форма. Тези ярки физически празнини проникват отвъд, отварят пространството. Подобно на крясък в тишината, сочните и агресивни следи от бургията разсичат атмосферата в контраст със запечатания (застинал) образ. Изящната графика е жадна и абсорбира по естествен начин всички нови технологични способи. Авторът е този, който определя границата или липсата на такава, нивото на естетика, мяра и пестеливост. И двата основни информационни носителя в графиката – матрицата и ръчната хартия – имат памет. Всяка следа върху тях остава и е трудно заличима. Този момент, колкото и проблемен да е той, е още по-ценен – графиката не търпи „корекция/„замазване“!