Уважаеми г-н Министър, гости, скъпи учители, родители и ученици,

15 септември си остава един от най-вълнуващите дни. Той ни събира емоционално, защото успява да докосне и ученици, и учители, и родители! В сърцето си всеки от нас пази поне един 15 септември. Може би затова този невписан в календара празник е изпълнен с толкова вълнение, с носталгия и очаквания.

Но дори и да не ни е присъща носталгията по миналото, днешният ден ни вълнува – просто защото е ново начало, а всяко начало ни изпълва със страх, но и с трепет и надежда.

Благодаря на всички вас, които сте тук, за да споделите нашето вълнение.

За някои от вас това е първият 15 септември в нашето училище, за други е последният. Сигурна съм обаче, че поне мъничко се вълнуват дори тези, за които това е просто поредният първи учебен ден с поредната реч на директора.

Скъпи дванадесетокласници,

Обръщам се най-напред към вас със съвет да се опитате да запомните вълнението от този последен 15 септември.  Съхранете го дълбоко в себе си и когато станете твърде сериозни и твърде възрастни, си припомняйте чувствата, които сте изпитали днес. Вълнението е присъщо на младостта. Ако съхраним способността си да се вълнуваме, ще запазим нещо от младостта, независимо от неумолимото време.

Неслучайно часовникът е символ на гимназията ни – подсеща ни, че не можем да върнем времето назад, не можем да изживеем онова, което сме пропуснали от страх, от мързел или от безразличие, но можем да съхраним онези мигове, които са ни развълнували, които са ни направили млади, красиви, живи...

Изживейте пълноценно и смело тази последна за вас година, не отлагайте, не пропускайте – дори часовете, които ви се струват безсмислени, неприятни и скучни. Помнете, че истинското знание, в което всеки учител се стреми да ви посвети, е отвъд математиката, физиката, биологията и т.н. – то е в способността да общуваме, да споделяме, да разбираме другия, да съчувстваме, да бъдем ангажирани, да живеем красиво и достойно – все неща, които не ги пише в учебниците и за които няма ясни дефиниции. Ето това истинско познание е най-ценно, за него няма да получите оценка в дипломата, върху тази странна дисциплина няма да държите матури, но тъкмо тя ви изгражда като личности, а целта на училището – извън учебните планове и програми – е да помогне на младия човек да опознае и да изгради себе си.

И да не си помислите сега, че ви казвам да не учите математика, физика, биология и т.н. – знанията и уменията, които придобивате, са изключително важни. Ще го кажа просто: знанието ни прави истински свободни. Знаещият човек не може да бъде манипулиран, той не робува на предразсъдъци, само знаещият човек може да избира съзнателно и да поема отговорност за избора си, знаещият човек може да променя света, в който живее... Затова ви пожелавам не само успешно да се дипломирате, но и да бъдете истински свободни млади хора!

Скъпи осмокласници,

Надявям се сте разбрали, че казаното дотук е свързано и с вас, които за първи път прекрачвате прага на нашето училище. Досещате се, че това не е просто красива сграда, в която пребиваваме за няколко часа, а общност, която споделя идеи, която има обща кауза. Това, че сте приети тук, е само първото изпитание, което сте преминали – не забравяйте, че ще се налага всеки ден да доказвате принадлежността си към тази общност, да доказвате, че сте достойни да бъдете ученици на тази гимназия, на която много от нас са посветели години, десетилетия даже... Бъдете упорити и смели, търсете и следвайте призванието си! Ние сме тук, за да ви помогнем да намерите себе си, да разберете кои и какви искате да бъдете. Не забравяйте обаче, че процесът на обучение е двустранен, и никой насила не може да ви даде нещо, което не желаете да вземете. Затова ви пожелавам смелост, упоритост, но и любопитство – ако не искате да знаете повече, няма как да  научите повече...

Скъпи колеги,

Искрено вярвам, че духът на едно училище се определя от неговите учители. Убедена съм в отговорното ви отношение към учебния процес, но се надявам, че ще запазите способността си да се вдъхновявате от това, което правите. Желая ви търпение и спокойствие, но и вдъхновение и страст – ако съхраним способността си да се вълнуваме, да изпитваме удовлствие от това, което правим, работата е не задължение, а творчество. Затова – бъдете упорити и вдъхновени през новата учебна година! Пожелавам ви любопитни ученици, които искат да знаят повече!

Да е успешна новата учебна година!

Снимки: Мирослав Жеков